Автор: Емилия Цанева
Бигорексия, мегарексия или обратна анорексия – това е най-често срещаното хранително разстройство при мъжете. Тук стремежът е да натрупат колкото се може повече мускулна маса и да изглеждат по-големи. Тъжното е, че дори когато постигнат една мускулеста добре оформена фигура, те не я виждат. Когато се погледнат в огледалото, виждат едно хилаво момченце. Не могат реално да видят мускулестият мъж, в който са се превърнали. И продължават да тренират. Трескаво броят калории, преяждат с протеини. Постоянно мислят как, кога и какво ще тренират, кога и какво ще ядат. Неглижират социалния си живот, за да имат повече време за тренировки. Тренират, дори когато са контузени. Отново разликата между човек, който просто тренира за добра форма и здраве, и човек с хранително разстройство е неналичието на избор. Човекът с бигорексия се чувства отвратително ако изпусне тренировка, тъй като базира самочувствието си на това колко тежи и колко мускулна маса има.
Понякога хранителните разстройства не са в чиста фиксирана форма. Възможно е човек да премине през няколко от тях в различни етапи от живота си. Или пък да има по-честа смяна – примерно от булимия към анорексия, от анорексия към орторексия, от булимия към бигорексия и т.н. А е възможно да има и някои от симптомите, но не всички. Това обаче не означава, че няма нужда да вземе мерки и да потърси помощ.
Какво се случва?
Общото между всички хранителни разстройства е, че каквото и да прави човекът, никога не е достатъчно добър. Мисли си, че трябва да е перфектен, за да може някой да го обича и да има успехи. Не знае как да се справя с емоциите си, най-често трудно взема решения, има склонност към депресия. Постоянно има страх, че само се преструва, че е добър в някакви неща, а всъщност за нищо не става и рано или късно това ще излезе наяве.
Здравето на хората с хранително разстройство е в опасност. Това е едно от психичните заболявания с най-висока смъртност – от една страна тялото може да се увреди до такава степен, че просто да откаже да функционира, от друга страна самооценката и виждането за себе си толкова варират и емоциите са толкова трудни за понасяне, че нерядко хората посягат на живота си. Възстановяването обаче е възможно, необходимо е човекът да пожелае да направи нови избори в живота си.
От какво има нужда един мъж с хранително разстройство?
Информация
Осъзнаването какво се случва с мен, откъде идва, какво ми носи и какво ми взема е първата крачка. Важно е да знаем, че хранителни разстройства има и при мъжете и това не ги прави по-малко мъже. Това е сериозно състояние, на което е необходимо да се обърне внимание и има път извън него. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-леко е излизането от него.
Подкрепа
Мъжете с хранителни разстройства имат склонност да се изолират, да се отдават единствено на спорт и хранене и да ограничават социалните си контакти. А когато има социални контакти, избягват да споделят за трудностите си. Това да потърсиш подкрепа обаче, не те прави по-слаб. Като малки най-често не са ни учили какво да правим с емоциите, на момченцата казват: “Стига рева, да не си момиче!” и “Нали си мъж, как може да си такъв пъзльо!”. Изобщо не се говори за това, че и тъгата, и страха са нормални човешки емоции и има смисъл в това да ги изпитваме. Мъжете са учени да ги потискат и игнорират.
В допълнение към това никой не ни е учил като малки как да си изградим здрава самооценка и реално цялостно виждане за себе си – да можем да видим и силните и не толкова желаните качества и да си ги приемем като нещо наше и ценно. Често не са ни учили, че заслужаваме да ни обичат за тези, които сме, обичали са ни условно – ако правиш, каквото аз ти казвам, те обичам, ако не ме слушаш, си лош и не те обичам повече. Затова сме се научили и сами себе си да обичаме условно.
И да, работата да се научим как да живеем по различен по-адаптивен начин я вършим ние и необходимите усилия за това ги полагаме ние. Но все пак имаме нужда от подкрепа и някой, от когото да се учим.
Доверие към живота и избирателно използване на перфекционизма
Когато се научим да вярваме на живота, че всичко, което се случва е за наше добро, животът става доста по-лек. Вече не си блъскаме главата в стената, питайки се “Защо?”, а гледаме какво можем да научим от ситуацията и как да си създадем нова по-подходяща за нас. Доверието в живота е и доверие в себе си – вървя през живота с лекота, когато знам, че съм способен да се справя, без значение какво ще ми поднесе животът. Ето това е увереност в себе си. А какво имам предвид под избирателно използване на перфекционизма? Като един перфекционист мога с ръка на сърцето да кажа, че това не е качество, което човек трябва да захвърли през прозореца. Можем просто да попроменим начина, по който го ползваме. Това да се развивам и всеки ден да правя нещата, които са важни за мен, все по-добре, е прекрасно качество. Не е нужно нещата, които правя, да са идеални, за да са функционални и прекрасни.
Хранителното разстройство е стратегия за справяне с живота. Когато осъзнаем, че я ползваме, видим какво ни дава и какво ни взема, можем да изберем да си изградим нова стратегия на живеене, която е по-здрава за нас, по-адаптивна и съобразена с човека, който сме в момента. И това става стъпка по стъпка, процес е и иска време и усилия. Постижимо е и то за всеки, стига да поиска и да положи необходимите усилия. Това си е пътешествие, което започва първата стъпка. Можеш да я направиш сега.
За написването на тази статия са използвани материали от Bodywhys.ie и MenGetEDsToo.co.uk
