Емоциите са важна част от нашата навигационна система в света. Те са отлична обратна връзка дали във всеки един момент правим правилното нещо, дали не сме били прекалено сурови със себе си и дали някой току-що не ни е показал стар неотработен урок.
Емоциите не са нещо лошо, от което да се опитваме да се освободим по всячески начин. Да, нормално е да се стремим към нещата, които ни носят радост, и да се опитваме да избягваме нещата, които ни правят тъжни или ни ядосват, но както радостта, така и гневът ни носят своите ценни дарове и е необходимо просто да си отделим време и да осъзнаем какъв точно дар ни носи тази определена емоция.
И тук е мястото отново да подчертаем, че както радостта, така и гневът е дар! Тъгата, раздразнението, смутеността – всички тези емоции ни носят прекрасна обратна връзка, защото ни показват, че сме нацелили мястото, където е необходимо да поработим, да внесем още малко светлина и осъзнаване. И точно затова няма нужда да се стремим да избягаме от тези емоции. Е, разбира се, не става въпрос сами да си създаваме ядове, но когато подобна емоция, която умът ни би окачествил като „негативна”, дойде при нас, е добре просто да я приемем спокойно и да проверим какво знание ни носи и за какво действие ни подтиква.
Прекрасно е да се стараем да сме позитивно настроени и да приемаме нещата от добрата им страна и с мъдрост, знаейки, че всичко е скрита благословия. Но на всеки се случва да е тъжен или да се ядоса! И когато това се случи на вас, определено не е най-добрият вариант да започнете да се самобичувате защо не сте усмихнати и лъчезарни през цялото време! Разберете, дори и най-позитивните хора плачат от време на време и се ядосват! Има много личности, които вземаме като пример за подражание в сферата на позитивната настройка към живота, но дори и на тях се случва да плачат или да беснеят. Всички сме „ин и ян”, спомнете си, че имаме както бяло, така и черно, за да се получи един красив баланс, и по същия начин имаме както бели емоции, така и черни емоции, като и двата вида ни правят цялостни и ни помагат да израснем.
Разбира се, има голяма разлика как ще проявим тези емоции. За радостта не ни е необходима чак такава осъзнатост – тя сама си знае как да се прояви по най-добрия начин. Но с гнева нещата стоят по различен начин – като развиващи се активно същества, които се стараят да са позитивни през по-голямата част от времето, ние най-вероятно ще се опитаме да го потиснем. „Не, не съм ядосана!”, „Въобще не се сърдя, всичко е наред!”. Обаче отвътре ври и кипи, нищо чудно в скоро време около вас да започнат да изгарят крушки и разни други уреди да блокират. А ако това потискане се задържи повече време, в тялото ви започват да се създават блокажи. Добре де, но не става просто да избухнеш и да дадеш на човека, който те е ядосал, да разбере! Много често ядопричинителят е такъв, на който просто не можем да си го изкараме или си го изкарваме и после се чувстваме още по-зле. А най-неприятният вариант е да си го изкараме на някой друг невинен дразнител само защото се е озовал на неподходящото място в неподходящото време. Какво тогава да правим?
Просто спираме за миг, обръщаме се навътре и си признаваме: „Да, в момента съм ядосана!”. И се опитайте да погледнете на ситуацията все едно тя не се е случила с вас, а с някой ваш близък човек. Защо се ядоса? Защото тя ми каза, че проектът ми не е достатъчно добър! Защото тя ме поправяше постоянно пред шефа! Защото той ми каза, че съм напълняла!… И един куп други дребни или по-големи неща могат да бъдат. Когато ги погледнем отстрани, все едно са се случили на друг човек, за нас е по-лесно да видим всъщност колко е дребна и незначителна конкретната случка и по този начин да осъзнаем, че ние сме се ядосали защото тази дребна незначителна случка, която дори е смешна като я погледнем отстрани, всъщност е натиснала някой наш емоционален бутон, свързан с наш вътрешен блокаж… И в действителност възникването на такава силна емоция като гнева ни показва, че е крайно време да обърнем внимание точно на този блокаж. Най-често външната ситуация изобщо не е толкова важна и всъщност ако друг човек изпадне във вашата ситуация, може въобще да не обърне внимание. Но след като ситуацията резонира толкова силно във вас, че да предизвика гняв, значи ви се дава много ясен индикатор за блокаж. И в действителност ядопричинителят е просто ваш доброжелател, който е привлечен от излъчването на вашия блокаж, за да ви натисне емоционалното копченце, така че вие да можете да се ядосате, което пък да ви накара да се спрете за миг от ежедневните задачи и да осъзнаете къде е блокажът и кое ви подканват да промените.
Когато някой се е държал с нас сякаш сме по-низши от него, когато по всякакъв начин ни демонстрира, че ние не сме достатъчно добри и за нищо не ставаме, човекът ни прави услуга! Ако го наблюдавате внимателно, всъщност може би ще забележите, че той не се държи с всички така, а само с определени хора, които имат излъчване, че не се чувстват достатъчно добри. Това е все едно си записваме на табелка над главата „Не съм достатъчно добра!”, след което ядопричинителят просто идва и я прочита с негови си думи. И ние се ядосваме, за да може този яд да отключи блокираната някъде в нас енергия и да ни помогне да се освободим от нея. Гневът е огън, в този ред на мисли той може да ни пречисти, просто е необходимо да му го позволим. Не съм си направила добре проекта? Така, я да видим, ако аз бях достатъчно уверена в себе си и в работата, която съм свършила, дали щях да привлека някой с такъв отзив към себе си? Надали или поне не така, че да успее да ме ядоса. Значи е крайно време да ценя работата си повече и сама себе си да похваля! Напълняла съм? Да, ето една красива и ясна индикация, че е необходимо да показвам на тялото си по-често колко много го обичам и да му се наслаждавам, защото то е прекрасно точно такова, каквото е, с всичките си чупки и заоблености!
Не вярвайте на това, което ядопричинителят ви казва! Той е тук, просто за да ви натисне бутона! Ако неговата роля беше да ви даде обратна връзка, за да станете още по-добри в това, с което се занимавате, то неговите думи щяха да бъдат казани така, че да извикат във вас благодарност, а не гняв. Когато има гняв, значи просто е време за изчистване на вътрешния свят. С външния ще се занимаем, когато усетим преливащата благодарност, което се случва след като сме изчистили отвътре.
