Какво ни носят емоциите? – част 2

Снимка: Deviantart / snowfall

Снимка: Deviantart / snowfall

С гнева беше сравнително лесно – все пак той е доста динамичен, идва изневиделица и си отива доста по-бързо от другите емоции. Ами с това насъбрало се от седмици раздразнение какво да правим? Същото! Отделяме си време и оставаме насаме със себе си. Обръщаме се навътре, отпускаме се и чакаме да усетим какъв е урокът тук, каква е благословията. Когато видим отстрани на какви дребнички неща се дразним, то ще разберем, че те резонират някъде по-надълбоко в нас, защото ние в действителност не сме дребнави хора и такива дреболии не биха могли да ни издразнят чак толкова от само себе си. Има нещо по-дълбоко… Помолете вътрешно да видите кое е това по-дълбоко нещо, което ви праща сигнали с раздразнението да му обърнете внимание. Може би не сте простили на човека, който ви дразни, за нещо, което преди време ви е наранило дълбоко и още ви човърка? Може би искате този човек да е по-мил с вас и да ви прегърне, но тъй като той не се сеща да го направи, вие започвате да се дразните дори на факта, че диша? Може би на вас самия ви е трудно да покажете на любимия си човек колко много държите на него и затова му се дразните, че той не го прави? Причини много, общото е, че раздразнението е красива индикация, която ни подтиква да се освободим!

Ами тъгата? Тя просто неусетно се настанява в нас и ни дебне! Усещаме я по малко цял ден, но чувството е попритъпено от всичките ни занимания в ежедневието. И в момента, в който се оставим без занимание – хоп, и тя вече се е настанила! Гадно ни е, мъчно ни е, усещаме, че няма смисъл и в същото време се ядосваме на себе си, защото не искаме да сме тъжни! Да, искаме да сме весели и продуктивни, все пак толкова много неща имаме желание да свършим! И най-вероятно ще се понасилим да попридвижим още нещо, въпреки сълзите или ще си пуснем някой филм да се разведрим. В разведряването и правенето на разни неща няма нищо лошо, блокажът обаче се настанява ако преди това не обърнем внимание защо е дошла тази тъга и какво ни носи. „Да, в момента съм тъжна. Мъчно ми е защото съм сама. Мъчно ми е, защото нещата не са така, както би ми се искало. Тъжно ми е, защото знам, че заслужавам повече, а в момента това, което имам е толкова малко и нищожно…”

И без критики, моля! Всеки един от нас има право да е тъжен и то колкото често си иска! Това, че си тъжен, не означава, че си неосъзнат или недостатъчно напреднал по пътя си! Наличието на тъга, означава процес на изчистване! Нека го приветстваме – „Аха, тъжна съм! Значи сега ще изчистим старите ограничения! Супер!”. Когато тъгата придобие форма, ние вече знаем с какво си имаме работа. Тъгата става конкретна и осъзнаването може да помогне да осветим първоначалната тъмнина. Сама съм, още не съм си срещнала моя си човек и затова ми е тъжно! Добре, чудесно е да осъзнаем това! Сега имаме силата да направим нещо. Защо ми е тъжно, че съм сама? Защото не се чувствам обичана! А защо не се чувствам обичана? Защото до мен няма човек, който да ме обича! Ама това дали ще чувствам любов само от един единствен човек навън от мен ли зависи? Не, разбира се! Аз самата мога да се обичам повече, имам прекрасни приятели и семейство, които ме обожават. Имам прекрасни ангели, които се грижат за мен денонощно и ме обичат! Я, колко много същества ме обичали! Да, не е същото като да си с любимия човек, но и това е толкова прекрасно!

Мъчно ми е, защото нещата не са така, както би ми се искало! А как би ти се искало да са нещата? Искам да имам по-интересна и по-добре платена работа, ама нямам! Защо нямаш? Защото не мога да си намеря! Защо не можеш да си намериш? Защото не съм достатъчно добра! Защо си мислиш, че не си достатъчно добра? Защото мама каза така! Кога го е казала мама това? Когато бях на 5! И защо? Защото й помагах в кухнята и счупих едни чинии! Сега вече не си на 5, нали? Не съм! Значи би трябвало с годините да си станала по-добра и да не чупиш вече чинии докато сервираш в кухнята? Не, не ги чупя! А след като можеш да занесеш чиниите до масата без да ги счупиш, значи може би ще можеш и по-добра работа да си намериш? Ти всъщност опита ли се наистина да си намериш нова по-вълнуваща и по-добре платена работа? Ами, отворих един-два сайта… Потърси ли наистина? Не! Защо? Защото реших, че няма кой да ме вземе! Как ще знаеш, че няма кой да те вземе, след като не си опитала? Добър въпрос! А може би просто си харесваш работата, но не си поработила върху вътрешното си неудовлетворение от себе си, затова го виждаш отразено в работата си? Ами всъщност си има и доста хубави страни тази моя работа! Добре, хайде да пробваме следното – хвали себе си повече, фокусирай се върху хубавите страни на тази работа и се опитай да й се наслаждаваш. Дай си малко време и виж дали ще започне да ти носи удоволствие. А когато нещото ти носи удоволствие, ти го вършиш още по-добре, съответно и изобилието няма да закъснее. И знай, че винаги имаш избор, не си вързана за тази работа и винаги можеш да я смениш. И все пак й дай шанс, може пък да ти хареса!

Какво ни носят емоциите? – част 1
Какво ни носят емоциите? – част 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


4 − = 3

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>