Интервю с Боян Анов – лектор и организатор на събития за личностно развитие
Доста хора се оплакват колко труден е животът в България и колко по-добре им е на хората в чужбина. Предвид, че си живял известно време в чужбина, ти какво ще кажеш по този въпрос – трудно ли е да се живее в България? А ти защо избра да си тук, а не да останеш за постоянно в чужбина?
Това е много добър въпрос, благодаря ти! Истината е, че хората не се оплакват, защото положението в България е кой знае колко лошо, защото това е въпрос на гледна точка. Хората се оплакват, защото така са ги научили, такава е народопсихологията, която те несъзнателно са попили докато са израствали. Това е психологически и духовен проблем и той е описан в много притчи и истории с поуки като гледната точка, че чуждото винаги е по-добро от нещото, което имаме, и ливадата на съседа все е по-зелена от нашата. Където и да отидете, ще срещнете различни психологични и духовни проблеми на народите. Някъде са едни, другаде са други, и това често е свързано с историята на самия народ. Ние тук в България имаме масово поведение на жертва, тук всички се оплакват, това е една от ролите на Егото – жертвата. Тя се е формирала в продължение на много години у нашия народ по време на робствата и затова сега ни е трудно да я преодолеем. Другаде хората няма да се оплакват, но пък могат да са много изкуствени и неискрени, да потискат емоциите си, чувал съм например, че такива са хората в Япония. Това само ни показва, че няма добро и лошо, всичко си има предимства и недостатъци и ние избираме накъде да насочим вниманието си.
Аз лично живях три години в Англия понеже и аз като другите не харесвах страната си и исках да избягам от нея за да търся по-добра реализация. Сега мога да кажа, че да напуснеш родината си и да отидеш в чужда държава изобщо не е лесно. Всичко, разбира се, е много индивидуално и зависи от случая, но в общи линии нещата се повтарят. Аз лично стигнах за себе си до много важни изводи и един от тях е, че докато човек не заобича страната си и не се чувства добре в нея, той няма да се чувства добре и никъде другаде. То е като да бъдеш дърво без корени – няма как да стане. От друга страна ако човек обича родината си, той може да се чувства добре навсякъде, има стабилна основа. От психологична гледна точка знам също и друго – хората, които искат да избягат от страната си, често са израснали в не много хармонични и любящи семейства и всъщност се опитват да избягат от тях и усещането за тях. Други, които са имали добри семейства и не са били задушавани от родителите си, нямат нужда да търсят „свобода” и „подкрепа” в лицето на друга държава – те са ги получили от семейството си и продължават да ги получават, затова и не гледат постоянно навън. Аз се върнах, защото осъзнах точно тези неща, разбрах, че вината не е в България, разбрах себе си и какво ме беше движело несъзнателно в живота ми. Върнах се, за да изградя тази връзка с родината си и да я заобичам истински като моя майка, каквато всъщност е тя. И сега се уча на това, а пък после ще видим.
Темата за изобилието ти е любима. Би ли ни споделил накратко своите прозрения по нея?
Трудно ще ми е да го направя накратко, но ще се опитам. Осъзнах, че както и аз, така и масата от хората по света страдат от недостиг на пари, което с други думи си е робство и отразява вътрешен масов блокаж у хората. Сега аз вече имам познания, за да променя това в живота си, и вече започнах да го правя, но много от хората не знаят как да се справят с този проблем, а голяма част от тях даже и не искат, защото мислят, че парите са нещо „мръсно”. От духовна гледна точка парите са свързани с първата чакра, т.е. нашата основа. Осъзнах, че не може да има духовно израстване, без да се постигне финансова свобода. Това е същото както споменахме за България – да се опитваме да станем дърво и да растем нагоре без да сме пуснали корени в земята. Има голяма заблуда по темата както у нас, така и в световен мащаб. Това значи, че духовното израстване започва с постигането на финансова свобода или казано по друг начин – овладяване на материята. Чак след това можем да се движим нагоре и да се „разлистваме”. Затова и се заех да изуча въпроса, да стана експерт и да консултирам хората по темата като им помагам да постигнат собствената си финансова свобода. Все още не съм експерт, но натрупах солидни знания по темата, които предстоят да бъдат приложени и се развивам в тази насока всеки ден.
Едно от най-важните знания, до които достигнах, беше относно връзката между финансовото изобилие и отношението към родителите. Както споменах по-горе, почитай и уважавай родителите си е основен метафизичен закон и ако не бъде спазен, животът на дадения човек се блокира в зависимост от това къде е блокажът в самия човек. Например, бащата енергийно отговаря за успеха и признанието на другите, т.е. ако нямаме добри вътрешни (в самите нас, а не реални) взаимоотношения с баща си, тези неща ще бъдат блокирани в живота ни. По същия начин майката е символ на получаването и взаимоотношенията, т.е. при недобро вътрешно отношение към майката, например осъждане, получаването на каквото и да е – пари, любов и т.н. е блокирано до степен, равна на силата на осъждането.
Друга важна стъпка по пътя към изобилието е намирането на призванието, което се оказва не чак толкова лека задача за мнозина. Много хора не знаят какво искат да правят и какво би им доставяло удоволствие. За това как да се открие и следва призванието има техники и методи, но това е дълга тема.
Още един важен аспект е повишаването на увереността, себеоценката и самочувствието. Това е жизнено важно по пътя към изобилието. Няма успели хора, които да са били неуверени или с ниска себеоценка.
Това е достатъчно засега. Повече в сайта, който подготвям.
Какво е твоето финално послание към читателите на „Здрава история”?
Пожелавам им да следват пътя си с лекота и увереност и да не се отказват да преследват мечтите си! Щастието наистина не е блян, то е напълно постижимо, защото е състояние на съзнанието, но за да достигнем това състояние се изисква доста работа със себе си. Затова не се отказвайте, търсете отговорите на въпросите, които ви интересуват, и не спирайте да се развивате! Обичайте себе си и другите! Животът е едно приключение, едно пътешествие към щастието и от нас зависи дали ще се забавляваме, живеейки го! Успех от мен!
