Интервю с Мани – творец на мандали и осъзната Жена и майка
Имаше ли трудности по време на бременността си поради веганския си начин на хранене? Ако да, как ги преодоля?
Аз имах прекрасна бременност. Въпреки най-честите оплаквания, които всички сме чували и са ни някак насадени от обществото и наши близки, при мен нямаше почти нищо от тези по-неприятни изживявания. Вярвам, че начинът на хранене е наистина много важен по време на бременността, не само от гледна точка за създаването на едно здраво същество, а и от възпитанието му относно здравословното хранене още докато е в утробата на майката. Имам желание да споделя много неща свързани с бременността и не само, като един по-дълбок процес, в който се случват много промени при жената, не просто на физическо ниво, а и на ментално, емоционално, енергийно. Бременността е наистина време, в което всяка една от нас може да погледне към себе си, да се освободи от вредни навици, да положи основата на едно ново начало, и смятам че храненето е само една от многото стъпки, които трябва да предприемем. Разбира се аз смятам, че не трябва да се изпада в крайност, и ако на една бременна жена й се прияде нещо „нездравословно” , да си забранява, с цел да не навреди на детето или себе си. От моя личен опит ще споделя, че наистина човек е хубаво да следва сигналите на тялото си и от какво се нуждае. На мен примерно много ми се хапваха тестени неща, и полезни, и банички и всякакви подобни от тесто неща. И си ги позволявах. Моята истина е, че когато нещо се прави от време на време или в много редки случаи това не вреди до голяма степен на организма, нездравословно е това да е ежедневие и всекидневен навик. Друго важно нещо, което бих споделила и може би всяка жена се притеснява по време на бременността, е за липсата на калций, изключвайки млечните продукти. Бях си направила изследване може би края на седмия, началото на осмия месец и показателите ми на калция бяха с отличен резултат, магнезият също. При мен желязото беше в по-ниски стойности, но набързо намерих вярното решение като си взех един билков сироп, богат на желязо и много други полезни вещества. Има не малко източници на калций, като сусамовият тахан например, който освен, че е полезен, но в ограничени количества, е и много вкусен. Последно по този въпрос ми се иска да споделя, че наистина храненето е важно за това да имаме една хармонична бременност, но по-важно е да си осигурим спокойна среда, с добри взаимоотношения с околните, в която ние и малкото създание да се чувстваме приети и спокойни.
А как приемаше промените в тялото си по време на бременността, трудно ли ти беше да си обичаш тялото през този период?
Преди да забременея, може би като много жени и аз не харесвах напълно как изглеждам, имах по-скоро отрицателна оценка за тялото си и мисълта, че винаги може и по-добре да е, но след като забременях това неприемане отпадна и ми беше толкова хубаво. Да, може би най-накрая дойде причината или оправданието да имам корем и то не малък и това да го намирам за нещо красиво не само аз, но и хората около мен. Мога да кажа, че през повечето време се чувствах наистина красива, харесвах тялото си и се чувствах толкова удобно в кожата си, както преди някак си не успявах, наистина много хубави усещания имах в този период. Аз и не качих много килограми, просто си изглеждах по същия начин само с разликата, че бях с доста по-голям корем от преди… Определено бременността ми позволи да видя красотата си от друг ъгъл, за което съм много благодарна. Дори лятото си позволявах да нося малко по-къси рокли и дрехи от тези, които нося по принцип, и ми беше много приятно да го правя. Чувствах се по-женствена и красива. Разбира се, не липсват и моментите, в които се чувстваш като „бъчвичка”, както неведнъж съм казвала. Усещането за тежест си го има и това да не си в кондиция понякога, но както и в живота ни като цяло без значение дали сме бременни или не, тези емоционални дисбаланси си ги има от време на време. Няма как да пропусна, че за това да се чувствам така добре изцяло, не само на физическо ниво, роля има и майка ми, която се занимава с Боуен терапия, която влияе на много нива и подпомага естествените процеси на тялото и това то да се самовъзстановява с подкрепата на тази техника. Вярвам наистина в цялостността на нещата, и че това една жена да се чувства комфортно с промените, които се случват в нея и в тялото й, са от значение и приемането на себе си, подкрепата и обичта на човека до нас, добрите взаимоотношения с близките ни, дори на пръв поглед малки неща, могат да провокират обич към нас самите в този период и към създанието, което очакваме и в чието име се случва целия този процес.
В България се чуват какви ли не страхотии за раждането. Разкажи ни твоето как протече?
Ах, това е въпрос, за чийто отговор дори се роди идея за написване на книга. Толкова много наистина може да се каже и изпише по темата за раждането, но аз ще се събера само в няколко реда. Раждането е един наистина свещен акт, в който участват основно майката и бебето, но и хората, които присъстват на него. В България много малко се знае за това какво наистина представлява раждането, повечето жени и не само, са с много погрешна представа за това какво всъщност е. Почти всеки като чуе думата „раждане” и веднага си представя болница, викове, мъчеща се жена, лекари, инструменти, болнична обстановка, а това преживяване може да има коренно различна страна и да се погледне и усети по съвсем нетипичен за много хора начин. Понякога се натъжавам, че тази информация за дълбочината и символиката на този процес не достига до толкова много хора, колкото ми се иска, но съм сигурна, че в близкото бъдеще много неща ще се променят и все повече ще осъзнаваме важността на това раждането да протича като един прекрасен и красив спомен за нас и за нашите деца.
Накратко ще споделя, че моето раждане протече за мен прекрасно, и не защото беше наистина толкова съвършено, а защото имах на първо място вярата и убедеността, в това, което правя и че изборът, който съм направила, е най-правилният не само за мен, а и за душата, която ще се роди. Имах незаменимата и силна подкрепа на моя любим, подкрепата на семейството ми относно това решение, и на дулата ни, която много ми помогна по време на самия процес. Родих в домашни условия и въпреки някои липсващи елементи, които бяхме пропуснали в организацията, премина успешно и винаги като се сетя, се изпълвам с прекрасни емоции и чувства. С моя любим си бяхме създали предразполагаща и спокойна атмосфера и всеки можеше да усети разликата в енергията в и извън стаята. Звучеше прекрасна, спокойна, медитативна музика, той се беше погрижил за хармоничната обстановка, имаше свещи, една вълшебна арома лампа, която получих от него когато раждането започна, беше много хубава изненада. И разбира се, в подобна атмосфера отпускането се получава много по-лесно, което от своя страна спомага за гладкото протичане на самото раждане. Раждането продължи общо около 12-13 часа до появата на малката Елиа. Напъните продължиха последните 3 часа и накрая тя „изскочи” от мен буквално за секунди. Първия момент, в който я погледнах си помислих, че е толкова красива, колкото не съм си и представяла. И от този миг нататък започна нашият дълъг път по опознаване, който вярвам с взаимна обич ще продължим да споделяме заедно.
Какво се промени в твоя светоглед откакто ви се роди дъщеричка?
Може би още е много рано да говоря за по-големи промени, но определено усещам новостите в мен самата. Като че ли за първи път се чувствам толкова силно мотивирана и изпълнена със сила да творя живота, който искам да ми се случва. Пасивността ми се замести с желание да бъда по-активна в нещата, които искам да правя, усещам се по-уверена в талантите си, дори да знам и виждам несъвършенствата си, някак си започвам да се приемам такава каквато съм в момента и да проявявам разбиране и търпение към собственото си развитие. Това за мен е голяма крачка напред. Имам чувството, че всекидневно излизат малки уроци за научаване, които появата на Елиа провокира, и се старая до колкото мога да ги уча малко по малко. След като тя вече е тук, се засили вярата ми във висшата сила, която се крие в нас, вярата в интелигентността на моето тяло и неговото самовъзстановяване, пускането на контрола и приемането на случващото се точно такова, каквото е, и едно приятно спокойствие омиротвори вътрешния ми свят. Очаквам от тук нататък да се радвам на още научени уроци и положителни промени в мен и около мен.
